Отново станахме свидетели на поредните т.нар. по медиите "престрелки" между премиера и кмета на София. Този път Борисов определи Станишев като застанал на върха на пирамида. Става въпрос за създалия се конфликт в НАП около Мургина, но се намесват и други агенции. Според Борисов Станишев стои на върха на т.нар. "пирамида", като се осъществява постоянно източване. По данните на Борисов (не се знае точно от къде са - той посочва периодично разни експерти или бивши зам. министри с техни предположения) става въпрос за 1,3 милрд. лв. И така, според него, се краде и краде, докато не се разбере, след това става скандал, разследване, проточване и накрая замесеният в скандала се връща обратно в партията - по думите му - на висши постове. Така се осъществявал чадър от партията
Станишев не остана длъжен и заяви, че "Борисов се е разпищолил" - това май би трябвало да рече, че се е поотпуснал, а относно Чикаго - направо се е изпуснал. Премиерът явно е имал пред вид това, че Борисов ходи от медия в медия и тръби за измами, пирамиди, безвързвратно изгубени милиарди - нещо като Яне Янев.
Относно "разпищолването", Борисов изяви недоумението се от това, че премиерът използва такава "терминология". Това го бил чувал от "каруцарите на гарата в Банкя".
И също, че се изумил от факта, че Станишев не казал нищо, за да се оправдае за милиардите. Явно Борисов е очаквал по-продължителен и "по-задълбочен диалог"... може би поне на него му е интересно...
Очевидно става въпрос за пореден път за криворазбран PR, политически кампании и т.н. Интересно ми е обаче по какъв начин би следвало това да се отрази положително относно единия и отрицателно към другия. Чрез своите медийни изяви водещите политици, лидери на партии, двете основни партии в България, основни конкуренти на предстоящите избори, би следвало да привличат избиратели. Дали някой е извършил измами - това се решава в Съда. Дали някой се държи неадекватно и говори глупости и обижда някой - това могат и сами да го преценят обикновените хора. 
Въпорсът е на какво би следвало да се гради една кампания. На нападки, сравнения, обиди, вадене на кирливи ризи, или на програма, политика, дейност. За мен последните няколко дни са показателни за целия политически живот последните 20-тина години. Но са показателни и за българското общество, за всички нас. Защото, от една страна се вижда, че цялостната политика на повечето партии се гради на омразата, отричането и критиката, а не на градивна, дългосрочна програма с перспектива. От друга страна, политиците идват от народа - това са хора като нас. Следователно те също са продукт на социо-културните особености в България, каквито сме всички ние. Също така, кампаниите им се градят на това, което интересува избирателите. Очевидно хората не се интересуват от цифри, икономика и т.н., а от прости, обикновени думи. И кампанията се очертава като своеобразен сериал - всяка вечер сядаме да гледаме новините и следва продължение - единия вчера какво казал, та другия какво му отговорил днес относно вчера и това от миналата седмица и т.н. Очевидно това е нещото, което привлича вниманието на хората. И накрая никой не гласува, защото всички са се изчерпали - политиците от нападки, а на хората им е омръзнало. 
След четири години пак.. а може и по-рано...